Отново и отново

(Писано през юли 2006 г. и пренесено от стар блог)

Преди известно време имах здравословни проблеми и след неколкоседмична борба с методиките на официалната медицина, роднини ме заведоха при един билкар в родния ми град. Човекът беше някъде към 80 годишен, адски жив дядо — с малко шкембенце и будни, живи, млади очи. През повечето време говореше с много шеги, отвреме навреме изтърсваше нещо изненадващо сериозно, като след това веднага додаваше друго с весел тон, сякаш за извинение.

Да запомниш число

(Писано през 2007 г и прехвърлено от стар блог)

Преди време си бях купил едни лилави лепкави лентички, с идеята да с тях да си отбелязвам докъде съм стигнал в книгите, които чета.

Вече стигнах средата на сегашната “си” книга (“Соларис” на Станислав Лем), а така и не успях да намеря къде съм ги складирал тия лентички. Затова се налага да помня наизуст номера на страницата, до която съм стигнал.

Как чета

Без да са ми подавали щафетата, дощя ми се да си я взема сам и да добавя своите две ст’инки в една иначе отшумяла игра на Аз чета И аз няма да подавам, пък който иска — да я взима