Да запомниш число

(Писано през 2007 г и прехвърлено от стар блог)

Преди време си бях купил едни лилави лепкави лентички, с идеята да с тях да си отбелязвам докъде съм стигнал в книгите, които чета.

Вече стигнах средата на сегашната “си” книга (“Соларис” на Станислав Лем), а така и не успях да намеря къде съм ги складирал тия лентички. Затова се налага да помня наизуст номера на страницата, до която съм стигнал.

Понеже трудно помня числа (Ох, история… Ох, география…), в такива случаи се опитвам да асоциирам числото с някаква по-ярка мисъл или представа, за да предпазя спомена от бърз разпад.

Първото число, което ми се наложи да запомня, беше 69. Обзалагам се, че повечето се сещат с какво го свързах :).

После трябваше да запомня 78. Тук връзката беше една стара песен от младите години на “Куку бенд” — песента “Седем-осем, и ще си паднала, / седем-осем и ще си легнала / седем-осем — лягай и брой си сама…”. Ако на някой му липсва времевия контекст, в тази песен (доколкото знам) алюзията е политическа и се има предвид БСП (социалистическата партия) и копнежа на “лирическия герой” тя да бъде изхвърлена от властта (около 1996 г.).

Днес в автобуса обаче трябваше да запомня 128.

Ами това са седем двойки, умножени една по друга. 2 на степен 7. Половината от един “грам” (т.е. байт) информация. Доста “нормални” хора биха се опулили откъде накъде ще се сетя, че 128 е точно 2 на степен 7 (тук ще го пиша като 2^7). Всъщност зад тази малко “смахната” асоциация стои една простичка, но забавна историйка.

Трябва да е било в първи или втори курс на следването ми в университета, понеже историйката се случи на един изпит или контролно по математически анализ (това дето има интегриране, диференциране, редове, граници и други подобни).

В една от задачите  след низ преобразувания се нареждаха няколко двойки, умножени една по друга. При подобни пресмятания е доста по-сигурно човек да държи множителите неумножени. Просто рискът от грешки е по-малък. Например по-лесно се съобразява, че 2^4 по 2^3 дава 2^7 (събират се степените), отколкото че 16 по 8 е 128. Хем по-бързо, хем по-сигурно срещу грешки.

В тази история обаче присъстваше не просто 2^7. Вместо това присъстваше 2^7 – 1.

И така, мързеливи хора като мен, съвсем естествено достигат до краен резултат 2^7 – 1, понеже събират степените, вместо да умножават числата. В моята специалност този запис се смята дори за елегантен. Толкова елегантен, че “никой” не желае да го разваля със сметката, че “2^7 – 1” дава 127. Не че е грешка да се направи тази последна крачка, не. Просто отговорът би загубил вътрешна естетичност. Това естетично съображение не е догма разбира се, и никой няма да ви се скара, ако стигнете до 127 — не е погрешно. Но е по-сладко да остане както си е “2^7 – 1”, иначе някак се губи “историята”, “скритото лице”, “естественият произход” на това 127.

От друга страна, дори във втори курс у човек може да е останала инерция от ученическо време, където в задачите с думи по математика доста хора добиват усещането, че от тях се иска всички числа да бъдат изчислени докрай. Тази “ученическа травма” понякога е доста трудно лечима, но все пак е разбираема.

Историйката обаче протече наобратно и ето как стана това. Някои хора решиха да подскажат на колегите и пуснаха задачата да циркулира от човек на човек в аудиторията. В резултат, някои хора не са решили решили сами задачата, а са сглобили решенията на околните си колеги. Така са получили нещо като математически Франкенщайн: до последната стъпка са писали “127”, а накрая изведнъж го заместват с “2^7 – 1”. Същите тези хора подхвърлили своя Франкенщайн на други около себе си.

И така, една внушителна група предали решения, без да подозират, че всъщност поднасят на професора един и същ Франкенщайн, съшит не с бели, а с електрично-искрящо-зелени конци. Разбира се, професорът отвърна на жеста подобаващо, а на лекциите дори извади този Франкенщайн на публичен показ. Беше голям смях и “срам”:

— Разбирам — каза професорът, — да пресметнете, че 2^7 – 1 e 127.

Почти чувам характерния му глас, почти виждам характерните му жестове и походка, и начина, по който се обляга на катедрата и се отблъсква от нея:

— Но кристално ясно е, че няма как 10-20 души от вас едновременно да получат просветление свише в последната стъпка, че 127 се “разлага” на “2^7 -1″…

Както се вижда, аз всъщност съм запомнил не че 128 е 2^7. По-скоро съм запомнил нещо по-“гротексно” и смахнато — че 127 е “2^7 – 1”.

Но въпреки “гротескния” му вид за външните хора, колко мил и забавен изглежда този спомен от моята си гледна точка…

И колко интересно всъщност се оказва понякога да се гмурнеш в нечия чужда гледна точка… Разбира се, не съм сигурен, че на теб в този случай ти е забавно. По-скоро на мен би ми било забавно да прочета това си писание 🙂

Скромно, нали? 🙂

А знаете ли, като се вгледам в това нещо:
2^7 – 1 = 127
знаете ли какво забелязвам…

Че от двете страни на равенството се срещат едни и същи десетични цифри — 1, 2 и 7 :))))

Между другото, днес е петък, 13-и (април 2007 г.) :))))

А, намерих си лилавите лентички… 🙂 Хм…

Advertisements

4 comments on “Да запомниш число

  1. Hristo says:

    моите лентички са четири цвята. Найлоновите са по-готини от хартиените, защото се вижда и под тях текстът :))
    … перфектен начин на използване и на неактуалните ми визитки 🙂

  2. Миро says:

    Вярно, чете се през найлоновите (всъщност аз само найлонови съм ползвал)

    При това се усеща и качеството на мастилото — в някои книги всяко залепване оставя частичен отпечатък от буквите върху лентата (мастилото пада) и след няколко презалепвания вече лентата е доста зацапана.

    А по време на кризата около 1996 г. бях взел едни томчета на Жул Верн — мастилото беше толкова зле, че буквите видимо избледняваха дори просто ако прекараш ръка по страницата…

  3. Sispol says:

    Защо се учудваш, помниш това? Мнемоничните техники са извстни от дълбока древност. От времето на Аристотел и Херодот.

  4. Миро says:

    Наскоро лилавите ми свършиха
    И си взех комплектче разноцветни 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s