Как чета

Без да са ми подавали щафетата, дощя ми се да си я взема сам и да добавя своите две ст’инки в една иначе отшумяла игра на Аз чета 🙂 И аз няма да подавам, пък който иска — да я взима 🙂

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Май по-скоро чета докато похапвам. В сми, основното занимание в това е четенето де, но дори ако в момента не чета, а се налага да ям, и нямам компания, тогава яденето ми е ужасно скучно и съответно предпочитам да чета, докато се храня. И всеки път, когато посегна към книгата, в главата ми изниква баща ми, който се сърди на тази ми практика — той е уверен, че отклоняването на вниманието по време на хранене е вредно  за здравето.

Любима “храна за четене” нямам, но гледам да е храна, която не цапа много ръцете или поне да може да се управлява с една ръка, за да мога с другата да управлявам книгата 😀

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Ха сега де. Нямам специални предпочитания, просто каквото ми се пие в момента 🙂 Обикновено съм твърде погълнат в книгата и нямам особени претенции за нещата около мен 🙂 Макар че сега ми изниква представата за топъл следобед, меко канапе край голям прозорец, който гледа към градина и чаша капучино… 🙂

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Не бих казал, че чак ме ужасява, но в художествени книги специално не бих. Може би защото го усещам като намеса в света, оживяван в книгата.

В научно популярни и учебни книги обаче не се свеня да си отбелязвам едно или друго. Най-често вписвам някакъв свой въпрос към себе си, на който гледам да отговоря с “овладяването” на “материала”, или който ми се струва важен в контекста, а авторът не го е засегнал.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Ако е съвсем за кратко и книгата го позволява физически (някои книги е трудно да бъдат оставени така без да се смачкат или скъсат), тогава я оставям отворена. Иначе пъхам някакво листче. Преди няколко години забелязах, че съществуват едни лепенки, които частично стърчат извън книгата и лесно могат да бъдат премествани на друга страница. Най-приятно ми е да ползвам тях.

Кучешки ушички (не знаех, че така се казват)  много рядко — само ако нямам друг изход, а наистина ми е важно да отбележа страницата. Тук не знам как и защо, но се прокрадва образът на едната ми баба, лека й пръст, която сякаш ме гледа неодобрително :))) Не знам дали заради нея, но по принцип това с ушичките специално ми се вижда ненужно физическо нараняване на книгата.

Все пак не съм чак педант за физическото здраве на книгата и ако например дадена книга изглежда “поизносена” или е заливана/изцапана с нещо, за мен това е по-скоро “хубаво” — белег, че се чете, което в крайна сметка е сред основните предназначения на книгата. Нещо като бръчките край очите или устните, ако ги схващаме като белег за преживени емоции и времена, за живян наистина живот.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете 😀 Нехудожествената при мен обикновено е научно-популярна. По-малко е професионалната. А публицистиката е изчезващо малко.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

О, да. При това без особени угризения.

Най-много упорство положих за “Под игото” на Иван Вазов — с триста зора стигнах до средата и просто ми се изчерпаха всички съпротивителни сили. Може би аз не съм адекватен, но за мен това е може би най-слабата книга, която съм се опитвал да чета (затова и зяпнах, когато точно тя стана “любимата книга на българите”). Последното такова захвърляне беше на “Евгени Онегин” на Пушкин, а от години имах желание за нея. Веднъж се опитаха да ме накарат да обещая, че ще прочета една книга — това беше като условие да ми я подарят. Дори да оставим настрана, че ми се струва абсурдно такова условие за подарък, аз пак не съм в състояние да обещая такова нещо. Вижда ми се толкова неадекватно, също като да обещаеш на някого, че ще го обичаш до край. Такова нещо не се обещава, то или се случва, или не — никой не може да го гарантира, и едно вербално обещание, дори изречено искрено, е просто неуместно.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Когато бях малък, питах майка ми, баща ми и изобщо всеки, който вероятно знае и се случи да бъде до мен. Сега има Гугъл, хехе 🙂

Какво четеш в момента?

“Туп”  на Тери Пратчет. Абсурдно, но откакто работя вкъщи, чета доста по-малко. Когато работех в офис, четях почти всеки ден в автобуса/трамвая на отиване или връщане. Сега чета основно по време на ядене…

Коя е последната книга, която си купи?

“Туп” на Тери Пратчет 😀 Иначе наскоро си взех две тухли по програмиране и “De Profundis — Глас от бездната” на Оскар Уайлд, която май е тръгнала да сподели съдбата на “Евгени Онегин” и “Под игото”. Ще видим де.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Неведнъж се случва насред книгата А да започна книгата Б, а след като прочета Б, да се върна на А. В този смисъл чета “преплетено”, но не и наведнъж (не чета ту едната ту другата, не следя две линии наведнъж).

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Не 🙂 всеки момент и място могат да са ми приятни за четене, по-скоро зависи от настроението и ангажиментите ми. Всъщност най-приятно ми е да чета легнал 🙂

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Нямам предпочитания, стига книгата да ме лови. Ако обаче книгата е от поредица, по-добре е отделните книги в нея да са сравнително автономни — да не се изисква подробно познаване на “предишните”, за може да се вживееш в “сегашната”.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

На всичките си приятели не. Когато препоръчвам (дори отново и отново) книга на някого, тя е подбрана според усещането ми за конкретния приятел. Нямам книга, която да препоръчвам “на всичките си” приятели.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Може би най-вече по жанр и автор, но дори ако ги подредя, след време лесно се оказват разбъркани. Не съм особено педантичен коя до коя стои 🙂

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s