The Startling Truth Behind Stalin’s Last Plot | Изненадващата истина зад последния заговор на Сталин

Jaw-dropping talk 
Plotting something without formally plotting it.
To my surprise they seem to mention also a former Bulgarian communist dictator Georgi Dimitrov to have fallen a victim of this never-plotted-plot, unfortunately without explaining why Stalin wanted to get rid specifically of Dimitrov.
Wikipedia offers a tip: “…Stalin did not like the “Balkan Federation” idea of Dimitrov and his closeness with Tito. A state consisting of Yugoslavia and Bulgaria would be too large and independent to be controlled by Moscow.”
I’m not sure all these stories “enrich my life”, though they certainly reduce my perplexity about past and current craziness.
Complex craziness being explained to basic craziness may satisfy the thirst for logic, though it doesn’t give you much peace of mind 

Увисна ми челюстта ‘начи 
Заговор, в който формално дори няма заговор.
За моя изненада като жертва на този заговор споменават и георги Димитров, без да кажат какво чак толкова е възмутило Сталин, че да иска да затрие Димитров.
Укипедия обаче подсказва: “Сталин не харесвал идеята на Димитров за Балканска федерация, нито близостта на Димитров с Тито; Държава с мащабите на Югославия+България би била твърде голяма и независима, за да бъде контролирана от Москва.”
Не съм сигурен дали всички тези неща ми “обогатяват живота”, въпреки че снижават недоумението ми относно минали и сегашни световни лудости.
Обясняването на сложната лудост чрез по-прости лудости може и да удовлетворява потребността от логика, но уви не дарява кой знае колко покой. 

Advertisements

Източници на електронни книги на български език

Ето един опит за списък на източници на електронни книги на български език.

Безплатни

Платени

Други източници на информация за електронни книги и издания

За лова на вещици през XIV век

През Средновековието немагьосниците (наричани обикновено мъгъли) се ужасявали от магията, но не умеели да я разпознават. В редките случаи, когато все пак успявали да заловят истинска магьосница или магьосник, изгарянето им на клада било съвсем безрезултатно. Магьосницата или магьосникът използвали елементарна магия за замразяване на огъня и се престрували, че крещят от болка, докато се наслаждавали на лекия гъдел от пламъците. Орисницата Уенделин например толкова обичала да я горят на клада, че се преобразявала и се оставяла да я заловят четирийсет и седем пъти.

Батилда Багшот, История на магията

Джоан Роулинг, Хари Потър и затворникът от Азкабан (ХП3)

Това е цитат в цитата — в ХП3 Хари Потър попада на този цитат в книга по история на магията, докато през лятната ваканция си пише домашното за предстоящата учебна година.

Доста приятен бъзик по отношение на онези времена, а и към хорското мислене изобщо. И съответно и към днешните времена. Доста реалистична е идеята, че човек с истински магически способности всъщност всякак би успял да отърве кладата. И няма да я отърват само тези, които са погрешно набедени за такива, което всъщност обезсмисля цялото упражнение. И показва колко безкритично “мислят” хората, особено когато са замаяни — едни от магията на идеята за непогрешимост, други — от магията за страх, и двете създавани и поддържани от Католическата църква, сътворила безумното словосъчетание “Света Инквизиция” (дет’ се вика, WTF?!).

Всъщност наскоро по Дискавъри попаднах на филмче, в което се защитаваше доста правдоподобна теза: Ловът на вещици бил инструмент за източване на средства, понеже всички (а те са много!) разходи по разследванията и наказанията за магьосничеството се покривали от средствата на обвиняемия и неговите близки. Да не говорим, че организацията на цялото това нещо е била пропита с онова, което днес наричаме “конфликт на интереси” и създава благодатна почва за злоупотреби.